понеделник, 3 март 2014 г.

5 години

5 години без Тони ... минаха толкова бързо, а неговата липса е все толкова силна. Изгубих най-добрият ти приятел, но спомените си остават ... липсваш ни татко. 

събота, 2 март 2013 г.

Седмицата на Тони

По стечение на обстоятелствата първата седмица на март всяка година е "седмицата на Тони". Ако днес той все още беше сред нас щеше да навърши 57.

Само след няколко дни ще отбележим и 4-тата година откак ни напусна.

.......

Денят е 05.03 ... вече 4-та година без Тони. Още си спомням онзи гаден ден, макар и да беше слънчево както е и днес. Радвам, се че почват да избледняват лошите спомени, което отново ще ми помогне да гледам в миналото с умиление.

неделя, 4 ноември 2012 г.

Интро

Приятели,
 
Отдавна бях решил да създам това скромно виртуално пространство в памет на моя любим Татко. Минаха почти 4 години от момента, в който Тони ни напусна, но разбира се спомена няма как да се изстрие. Поради факта, че коварна болест ни го отне, то именно лошите спомени са се загнездили трайно измествайки хубавите, които имахме заедно от преди заболяването.
 
Освен, че беше мой баща, Тони беше признат български учен и общественик. Беше изключително активен работохолик, обичаше призванието си и имаше прекрасен ум. Уважаван и ценен за прекрасното си чувство за хумор и презиран за това, че има амбиции за развитие във времена на хаос и маразъм в цялото българско общество и по специално науката.
 
Спомням си още като дете как той вече активно боравеше с компютърните технологии. Още в началото на 90-те ползваше всички предимства на уиндоус пакетите /докато все още масово се пишеше на пишеща машина/. Беше един от първите да ползва email адрес и да прави powerpoint презентации. Успя да революционизира и местните научни издания - като ги прехвърли в онлайн издания. Използваше интернет постоянно, целенасочено и с удоволствие ... и то във времена, когато все още хора на 50+ не знаят що е компютър. Започна да пише и блог, както и редица страници свързани с дейността си. Ако беше още сред нас - щеше със сигурност да бъде много активен и в фейсбука.
 
Такъв си беше Тони. А аз съм убеден, че съм се заразил от него до такава степен, че липсата на компютър/интернет/смартфон за повече от ден, би била пагубна за усещането ми задоволство от живота.
 
Беше създал своя страница, като безплатен акаунт в yahoo ... но в последствие yahoo почнаха да премахват безплатните акаунти. Усетих се навреме ... малко след смъртта му, и свалих цялата информация, за да мога сега да я пресъздам наново. Тя има по-скоро сантиментална стойност за мен, семейството ни и неговите колеги и приятели, които евентуално биха попаднали на този блог. Това малко късче от виртуалното пространство посветено на Тони, ще представи:
> информация за него от Уикипедия, която създадохме съвместо с Иван Киряков,
> автенчитното му CV от личния сайт на Тони,
> списък с научните му публикации и трудове,
> снимки от сайта му,
> блог постовете от самото начало да последния такъв,
> лични снимки с Тони от моят фейсбук профил,
 
Не планирам по-нататъшно ъпдейтване на този блог, освен с добавяне на нови снимки или импулсни спомени.
 
Татко, твоят сайт отново е активен ... чрез моя блог.
 
С огромна обич и уважение.
Кристиан

Слънчогледи


Любимият жълт цвят и любимите слънчогледи на Тони

Извадки от личният блог на Тони


30 юни 2006, петък

Горещо навън - сутринта в 6 е било 25 ° във Варна.  В работата - нагорещено време за съкращения и размествания... Банално казано - жътвено време. Вчера пожънахме 100-на парцелки с ечемик и днес видях, че добивите са супер. Пак днес ми дойде музата и започнах да се опитвам да обясня някои влияние на фузариума по пшеницата от миналата година. После рецензирах една слабичка статия (сигурен съм, че авторите ще я оправят).

Ако нещо актуално в личен план ме притеснява в момента, това е, че е последния ден от месеца, а не съм си платил всичките сметки. Ето това е - скучен ден на 50-годишен мъж.

Тази нощ пък е Джулая. Йоанна замина да посреща слънцето на морския бряг - явно е вълнуващо, щом тръгна веднага след целодневното нагъване на картони с картинки за амен 7 лв.

1 юли 2006 г.


На снимката: Йоанна с нейния съученик/приятел Гошо от Тервел.

Днес настъпи сякаш временен край на жегите. Към 2 като заваля - та се продъни.

Нещо за историята: днес увеличиха тока с 6 %; пазарът на зеленчуци ме изненада приятно - картофите са 50-60 ст, краставиците са 40-60 ст, доматите 60-80 ст, зелето 30 ст.  Менюто е ясно: пиле с картофи.  (Охладено пиле към настоящия социално-политически момент - 3,20/кг).   Пиша ги тези глупости, за да си припомня след време (като евро-българин) кое колко е струвало.

3 юли 2006 г.

Понеделникът започна нормално - в Института е паднал дъжд над 50 л, не може да се ходи на полето. В света - голяма катастрофа в метрото на Валенсия - над 30 загинали. Причината е техническа неизправност.

4 юли 2006 г.


Днес моята работничка Галя Койнова (на снимката: четвъртата отляво) подаде молба за напускане. Много жалко. Беше много добре обучен помощник за извеждане на агротехнически опити.

Също днес ред. докт. Албена Иванова спечели конкурс за н.с. по селекция на пшеницата. Много добро представяне. Браво!

6 юни 2006 г.

От днес имаме нова временна работничка - Милена Димитрова от Змеево. "Кръщенето" й започна със жътва на ечемик.

От "Фокус" установих, че днешния ден е останал в историята с насилие върху видни личности.  През 1415 г. на клада е изгорен Ян Хус - чешки национален герой, мислител и религиозен реформатор; през 1535 г. е екзекутиран бившият лорд-канцлер на Англия Томас Мор - философ, отказал да признае краля за глава на англиканската църква, по-късно канонизиран от католическата църква; през 1895 г. след покушение умира Стефан Стамболов - голям български политик, преди това революционер.

7-8 юли 2006 г.

На 7 се проведе успешен държавен изпит на студентите от специалността "Земеделска техника и технологии" и бях включен в изпитната комисия. Вечерта в почивната станция на Институтта в Албена се състоя среща на организационния комитет на конференцията от 8-9 юни 2006 г. Беше наистина приятно.

За любопитните - линк към фотогалерията на конференцията, по-специално на секция "Общо земеделие и агротехнологии".

8-9 юли 2006 г.


Кристиан (на снимката) ни гостува, не е идвал от края на май.

10 юли 2006 г.

Днес се проведе научен съвет на Института, на който незаслужено, напълно субективно, беше "порязана" издържалата конкурса за н.с. Албена Иванова. Такива неща се случват не за първи път и те потвърждават моите виждания за научна кариера. Ако все пак някой прочете този пост, може би ще се възползва от моя опит.

1. Ако решиш да се занимаваш с научна работа това означава, че ще работиш в някакъв научен колектив. Не се залъгвай, че отиваш в някакво елитно общество. И в тази област ще се сблъскаш с прости, невъзпитани, завистливи и злобни хора.

2. Ако смяташ, че научната работа е твоето порище трябва да знаеш, че цял живот ще се доказваш пред по-посредствени хора и ще видиш на практика що е то агресивната посредственост, подплътена за пред външния свят с клизма извоювана титла.

3. Ако все пак имаш желание да постигнеш така нар. кариера трябва да възпиташ у себе си трудолюбие, безкористност, чувство за взаимопомощ, голяма доза снизходителност и да се пребориш със завистта и злобата. И целта на всичко това е ти самият да можеш, а да не завиждаш на можещите.

4. Ако постигнеш тази кариера не забравяй своя път и не подлагай крак на другите след теб; не вдигай препятствията, които ти само си прекрачил, а сега налагаш на другите да ги прескачат с десетократно усилие; не се самозабравяй и не се прави на велик - нека другите го оценят.

5. Ако по пътя си в науката си срещнал неразбиране или друго негативно отношение сред обкръжението си, не го пренасяй като стил към други колеги.

6. Не забравяй, че науката (респ. нституцията в която работиш) не ти е бащиния и се старай да оставиш единствено светла диря след себе си.  Животът е кратък и, ако доживееш, само след миг ще си "зад борда" и никой няма да се сети за теб.

14 юли 2006 г.

Днес получих пореден мейл от моя приятел Дилбир Сингх - живее в Бомбай, Индия; работи като мениджър в най-голямата аграрна банка; запознахме се по време на специализация в Израел през 1997 г.

Дилбир е уникален с това, че е поет, но не лирик, а поет, който с голямо чувство за хумор може да постави в рима нещо актуално. Та той ми изпрати следното стихотворение:

 

DOCTOR TONY IS ELEVATED TO PROFESSOR,

 

WILL BE  KNOWN AS SMILING EMIRETUS SIR,,

 

WHO CAN GROW FLOWER IN LIGHT OF SUN,

 

WITH IT'S OIL ONE CAN ROAST HIS BUN,,

 

HE IS GOING TO PRODUCE BIOFUEL FROM ITS SEED,

 

SO THAT WITHOUT ARABS OIL CAN MEET HIS NEEDS,,

 

MAY GOD BLESS HIM WITH INVISIBLE HANDS,

 

IN LINE OF GENIUS TALLER HE STANDS,,

 

DILBIR' WISHES YOU ALL THE BEST,

 

SO YOU COULD SWIM ON HIGHEST CREST.

 


15 юли 2006 г.

Днес министърът на земеделието и голяма група високи държавни и местни личности (секретаря на президента по селското стопанство проф. Ибрахим Касимов, няколко народни представители, няколко кмета на общини от нашата област) посетиха нашия институт за официално откриване на жътвата. Преди няколко години, след подобно откриване, бяхме посетени от тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и тогавашния министър на земеделието и горите Мехмед Дикме. Така или иначе, за първи път присъствах на подобно тържество и не мога да отрека, че беше приятно изживяване. Нямам представа как е изглеждало, примерно, по телевизията.

След "откриването" се проведе среща на министъра, уж с научния колектив на Института, но всъщност със земеделски производители. Г-н Кабил се оказа доста по-разговорлив, отколкото очаквах. У мен, лично, остави добро впечатление като професионалист и политик като цяло.

За съжаление, обаче, и дума не стана за най-големия и базов проблем - едно модерно финансиране на земеделската наука в България. Някак старомодно ми звучи намерението да се отделят повече средства за крещящи (вече) нужди на материалната база, т.е. за "запушване на дупки"; настояването всички експериментални бази да се отделят от науката, за да можели да се развиват в условията на пазарно стопанство пък би било убийствено за нашия институт.  В това отношение г-н министърът явно не споделя идеята финансирането да става както в цивилизования - чрез печелене на проекти. Разбира се, за изпълнението на такива (целеви) проекти също са необходими пари.

11-12 юли 2006 г.

Ден година храни...

Ожънахме опитите с пшеница. Добивите са рекордни - няколко сорта дават около тон на декар.  Казвам "около" защото все още не са изчислени добивите, а се ориентирам от добива на прибрана парцелка.

Жътвата на опити е тежка работа, с много ръчен труд, с голяма концентрация на вниманието. И, слава богу, че комбайнът се развали само веднъж и, че моите помощници се справят отлично. Чака ни още един ден жътва на тритикале и ръж, а след 10-на дни - на кориандър.

28 юли 2006 г.

С д-р Петър Петров и д-р Николай Ценов бяхме в командировка в Карнобат. Двамата с Петров учствахме в научния съвет на института, а Ценов беше член на комисия по провеждане на изпит за н.с. по селекция и семепроизводство.

Моите връзки с колегите от Карнобат са много колегиални, а с доста от тях и сърдечни. Този Институт, макар и малък, се бори за добър имидж в България и успява. Голяма заслуга за това има и настоящата директорка ст.н.с., д-р Величка Котева.

На тръгване обратно ни споходи голяма буря (в онзи район от 3 месеца почти не вали) и се изсипаха поне 40 л/кв.м. дъжд.

31 август 2006 г.


Днес на посещение в секцията беше най-новия сътрудник по агротехника на Института в Карнобат - Емил Дачев. Той ще изследва проблематиката на екологичното земеделие. Надявам се да му е харесало при нас и отличните връзки между нашите институти да се пренесат и сред младото поколение.

Пак днес регистрирах официално он-лайн монографията "Агрономическа характеристика на високо продуктивния посев от слънчоглед", която е редактирана версия на хабилитационния ми труд.

За връзка: НАТИСНИ ТУК

5-6 август 2006 г.


На гости са наши приятели от периода ни в Болярово, Ямболска област - Надя и Вълчо, и техния внук Мишо. Те живеят в Асеновград, имат 3 деца - Татяна (на 26 г.), Елица (на 22 г.) и Владо (на 18 г.). Снимката е направена точно преди година в Добрич.

10 септември 2006 г.


От доста време не съм писал. Времето ми минава без отпуск, винаги имам какво да правя, но това не е най-важното.

Остават само няколко дни до заминаването на Asia в Полша и вече ми е доста притеснено. В петък и събота имахме гост - приятеля на Кристиан Patryk (на снимаката), който е поляк, живущ от 2 години в Будапеща.

Утре заминавам на конференция в София. Може би като се завърна отново ще имам желание да пиша тук редовно. :-)

11-15 септември 2006 г.


За няколко дни се случиха какви ли не работи... На 11.09. заминахме за София група участници (колегите Н. Ценов, М. Нанкова, Г. Милев, Н. Ненова, П. Янков и моя милост) в конференция, организирана от НЦАН и провела се на следващия ден в НДК (8 зала). Мина ОК с важната бележка, че поради недоглеждане на организаторите трябваше да изкараме без храна до 16 ч.

На следващия ден имах работа в НЦАН и Института "Пушкаров" и останах в София, за да изчакам Малгожата и Йоанна. На 14 те пък отпътуваха за Полша в 9 часа. Слава богу пътуването премина без закъснения и към 10 ч. на следващия ден получих SMS, че са в Катовице.

Тъжен момент! И второто ни дете излитна от гнездото... Йоанна (на снимката, все още блондинка) ще учи една "нулева" година в Университета "Мария Кюри" в Люблин (Полша), след което ще продължи да следва културология (или друга специалност) в друг полски университет.

На 15 след обяд участвах в заседание на комисия по определяне на Почетния гражданин на Добрич за 2006 г. Имаше нарушения в процедурата и значителни трудности да се открои една или две личности. Ето защо комисията реши да не се присъжда това звание през 2006 г. Соломоново решение... Тъжно ми е да коментирам как "умиране има, но оттърване от болните амбиции на някои хора (бел. в случая да се наредят сред заслужилите граждани на Добрич) - няма".

30 декември 2006 г.


Не съм писал цяла вечност. Случиха се много, много неща - приятни и неприятни, така както е в живота...

 

Ето какво се случи през септември. Започвам с това, че дъщеря ми Йоанна замина да следва в Полша, на първо време като нулева година в Университета "Мария Кюри" в Люблин.

На снимката: Йоанна и Малгожата, с други български студенти и родители на разходка из Люблин.

30 декември 2006 г.


Октомври сякаш минаваше безпроблемно и... тогава пристигна лошата вест, че тъщата в Полша е заболяла неизлечимо. Молехме се да е само предположение, но изследванията потвърдиха рак. В края на ноемри Малгожата замина за Полша и не е ясно колко ще остане там.

През ноември започнах занятия по Агрометеорология със задочни студенти по специалността Аграрно инженерство.

В началото на декември ме назначиха за и.д. завеждащ новата катедра "Растениевъдство и аквакултури" към Технически университет - Варна. Декември по принцип се превърна в месеца на очакването Йоанна да се прибетре за първата си ваканция от Полша.

И тя си дойде на 19 декември. На снимката: Йоанна с домашната любимка Люси, която пък на 22 декември навърши 7 г. (ЧРД)

30 декември 2006 г.


Бъдни вечер! Винаги е бил любимият семеен празник. Тази година - за първи път без Малгожата...

Все пак - постарахме се масата да е богата, макар и само с посни ястия - традиционно приготвяме полски борш, руска салата, руски пирожки, млечна салата, нещо със зрял фасул, баница, различни плодове, различни десерти, риба и... други неща.

30 декември 2006 г.


Пак около Коледа - аз и първородният син Кристиан...

1 януари 2007 г.


Посрещане на Новата евро-2007 г. в Добрич (на снимката).

От месеци слушам оценки за бъдещето на България в ЕС, които ми се струват низ от глупости и признак на инфантилност.

Не съм евро-песимист, но съм мноого умерен евро-оптимист. Защото тази Европа, към която се присъединихме снощи е твърде далече от нас - както по манталитет, така и по ценности, а още повече като историческо развитие.

Какво сме ние, българите? Европейци? Да - географски. Ориенталци - по-скоро да, както географски, така и по манталитет. Близки сме до Гърция, но нямаме гръцкото самочувствие на бивш център на Европейската култура (Елада) и бивша империя (Византия). Близки сме до Турция, но (за радост) сме по-близки до Европа.

Исторически сме с твърде неясна история - ни славяни, ни прабългари; нито военнолюбиви, нито миролюбиви; нито достатъчно горди, нито достатъчно раболепни;

Социално сме още по-странни - нито достатъчно работни и проспериращи, нито калпави (поне петрол да имахме...); чисти у дома и мръсни извън него; доста интелигентни като потенциал и недообразовани, често с ниска обща култура и ориенталски нрави поотделно; гостоприемни на думи и доста често недобронамерени и големи използвачи на практика; вярващи за пред хората и атеисти в действителност; красиви като ангели външно, но често с дяволска душа...

Политически какви сме? Демократи ли? На думи - да, но на практика толерираме до голяма степен безредието и мошенническите прийоми. Политиците ни съсипаха рейтинга на демокрацията, а обикновените хора повярваха, че демокрацията е всеки да граби общественото. Ние сме доста изявени политически лицемери и подлизурковци - именно заради сляпата обществена подкрепа и социализъм ни беше доста отвратителен, и демокрацията ни се превърна в карикатура. Единодушни ли сме? Никога.

И какъв модел би следвало да следваме? Европейският? Няма шанс. Американският? Топло (според мен)! Защо?

1. Защото ни трябва силна власт, която да сломи престъпността във всичките й форми - политическа, икономическа, криминална. Но във властта трябва да участват хора, преминали по политическата стълбица, а не от вида: днес селски кмет - утре министър.

2. Защото ни трябва силна полиция, която да не се огъва пред икономическата власт. И полиция в полицията, която да громи престъпността в полицията.

3. Защото ни трябва модел, който да  обединени различните етноси и групи. Модел, който: да приобщи цигани, българи, турци и др. и да остане един "вид" - българи от ... произход; да създаде толерантност към имигрантите (на нас вече ни трябват поне 1 милион нови граждани) и форми на тяхното приобщаване; да престане да дели хората по вяра, по сексуална ориентация и т.н.

4. Защото ни трябва нов, здрав модел на дейностите в духовната сфера - образование, наука, култура и спорт.

5. Защото ни трябва нов модел за живот в територията въобще - комуниации, бързо и евтино строителство на комфортни домове, достъпни за всеки енергийни източници (за транспорт, отопление, осветление и пр.).

Има и неща, които е по-добре да не копираме. За тях - друг път. Успешна 2007 година!!!

4 януари 2007 г.


Дойде "Европейската" 2007 г. и децата ми отлитнаха...

9 април 2007 г.


На снимката е Великденската фотосесия на нашата кучка Люси.

Вече 3 месеца не съм писал в блога си. Случиха се какви ли не неща...

Сред тъжните събития отбелязвам смъртта на мои колеги и познати. На Йордановден почина Петър - мой "баджанак", седмица по-късно - проф. Цветков, изтъкнат български селекционер по зърнено-житните култури, а в края на март - агротехничката от моята секция Нели Друмева (само на 43 г.). Слава Богу, разминаха се и някои проблеми (няма да ги спомена, за да "не чуе Дяволя")...

От 1 февруари започна обучението на новата ми докторантка - Ирина Кирякова; също през февруари рецензирах доцентурата на един много перспективен колега от Аграрния университет - доц., д-р Нуреттин Тахсин; отново през февруари участвах в няколко заседания на Експертен съвет на НЦАН.

През този период започна по-интензивния ми контакт с Технически университет - Варна, като и.д. завеждащ катедра "Растениевъдство и аквакултури". Към момента катедрата е към Факултета по морски науки и екология и е с твърде малък състав - освен мен, доц., д-р Живка Бекярова, гл.ас., д-р Драгомир Пламенов и гл.ас., д-р Даниела Тонева. За съжаление напредването по посока обучение на редовни студенти по Агрономство е бавно, а дано да стане славно.

9 април 2007 г.


На снимката композиция от Зоопарка на Добрич (автор Йоанна)

 

Слава Богу,  че са празниците. По този повод се събрахме и цялото семейство - Малгожата се прибра от Полша на 5 март, Йоанна - на 27 март пристигна в Добрич, а Кристиан - два дни преди Великден се прибра от Варна.

Днес вече става по-различно. Кристиан замина за Варна, а Йоанна заминава след два-три дни. Съдба...

Май - август, 2007 г.

Изгубих известен интерес да попълвам блога си, защото се случи много тъжно събитие - почина моята тъща Йоанна Кардела. Смъртта и погребението й (не успях да присъствам), няколко месеца по-късно, ме накараха отново да преосмисля в каква държава живеем.

Уместно или не, искам с няколко думи да опиша какви много големи различия ни делят от европейския свят (примерно Полша).

У нас тежко болните хора са оставени изцяло на грижата на най-близките. Представяме си какво значи умиращ възрастен човек, за когото денонощно трябва да се грижат най-близките му. Няма дом, където да има условия за това; в повечето случаи такава грижа означава отсъствие от работа (доста често това е невъзможно и хората напускат работата си); ако не е възможно да се напусне работа (няма как да се изхранвам без да работим, а и често не смеем да напуснем, защото след това не можем да си намерим друга работа) се наема гледач и т.н. В Полша това е разрешено като проблем, тъй като съществуват така нар. хоспициуми - именно за тежко болни, които не могат да бъдат лекувани повече в болницата.

Отварям една скоба, за да допълня, че дори болният да не е умиращ, то за болните, които не могат сами да се обслужват, в нашите болници е възприето да има "придружител". Глупост, която няма алтернатива в цивилизования свят. Представете си болнична стая в неврологично отделение, в която пребивават 4 неподвижни пациенти с инсулт. А приори в тази стая са принудени да съжителстват още 4 придружители, които нощуват по столовете. Отврат, а освен това е липса на всякаква връзка с главния мозък при родните управляващи здравеопазването... Пази боже да си тежко болен или близък на тежко болен в такава държава. В Полша това е недопустимо - за болния се грижат единствено медицински лица, а близките могат да го посетят - отново за кратко време, в определен час.

Така или иначе - всеки си отива от този свят. Как става това в България? Разноските по едно скромно до средно погребение са над 1000 лв. Тази сума е проблем за поне 80 % от българските семейства. Какво обикновено се случва: избира се най-евтиният ковчег, мъртвецът пренощува у дома, минава криво-ляво рутинната церемония, самото поставяне на ковчега в гроба е най-грозното нещо, което може да бъде измислено - цигани с въжета и т.н. "Принос" в диващината и простотията дава гробището в Добрич, където до гроба чака трактор с гребло, който веднага след спускането на ковчега започва да заравя. Отново ще употребя думата отврат, защото по-точна няма и, защото, едва ли по света ще се намери по-голяма гавра с човешкото достойнство.

Как е уредено това в Полша? Всеки работещ преживе е задължен да се застрахова за смърт. При смърт близките отиват до погребалната агенция и договор уреждат ВСИЧКО (буквално) около погребението. Агенцията има грижата няколко часа след смъртта (това се изисква от медицината) да вземе починалия, да го изкъпе, да го облече и гримира (ако се налага), да го постави в красив дървен ковчег (облицован с плат и никакви одеала, чаршафи и пр. дивотии); да го внесе в хладилна камера (и да го изнася в подходяща зала когато близките искат да се сбогуват); да го транспортира до параклиса на гробището, след това до гроба; да изкопае гроба и да го преведе във вид, по-приятен за гледане (пръстта се покрива с мушама и пр.); да извърши полагането на ковчега в гроба и заравянето (след като близките и познатите си тръгнат; да украси гроба след погребението; да поддържа гроба за определен период (най-често до поставянето на паметник). При погребението участват няколко служители на агенцията, облечени в траурни костюми, а близките нямат никакво участие (защото реално трябва да им бъде спестено) При сключването на договора близките нищо не заплащат, това става след като бъде получена застраховката.

На практика погребенията в Полша не затрудняват допълнително  нито финансово, нито етично близките на починалия. А у нас - пази боже...

Работна среща по стационарните полски опити


На 3 и 4 септ. в КК "Албена" се проведе работна среща по трайните полски опити. Участваха колеги от 3 университета и 6 научни института и станции при НЦАН (на снимката). Повече за срещата можете да видите на сайта на секцията.

Международна културология в Краков


Йоанна започна да следва специлаността "Международна културология" в Ягелонския университет в Краков (Полша).

Началото предвещаваше да е ОК.  Кристиан се дипломира през 2004 г. в същия университет и дори в същия факултет, и бяхме останали с много добри впечатления.

От миналата академична година Полша възприе европейската система - 3 годишно бакалавърско образование + 2 години за придобиване на магистър. Записването в Ягелонския университет е електронно - влизаш в сайта, регистрираш се, попълваш каквото се иска, проверяваш 2 пъти и, след като си писал, че всико е наред, получаваш pdf-файл със своите данни. Отпринтираш, прилагаш изискващите се документи и изпращаш по пощата до съответния факултет. Тъй като Йоанна следва като чужденец, имаше (за жалост) избор да изпрати или до Факултета на чуждестранните студенти или до Факултета за международни и политически науки. Избрахме първия, та до ден днешен си имаме ядове със закъснения в регистрацията, загубен документ и т.н. Едва ли сме единствените... :-(

Йоанна беше насочена да живее в общшежитието "Жачек" (на снимката). Отвън е супер, но не е така отвътре. Една част е отремонтирана, навярно до 1-2 години ремонтът ще обхване цялото общежитие. Става дума за общежитие, което е на 5 етажа, а на етаж има по стотина стаи. Хубавото е, че се намира на 200 м от факултета на Йоанна и на 400-500 м от центъра на Краков.

Факултетът е с непозната за нас организация. Той е сравнително нов, обучава студенти в няколко специалности - всичките свързани с международни политически и културни отношения, а също така и политология (в два варианта - в нашето разбиране за тази специалност и като политическа журналистика).

Факултетът се сътои от 5 института - Институт по американистика и полонийни изследвания (заб.: Полония е полската диаспора по света),  Институт по европеистика, Институт по политически науки и международни отношения, Институт за Русия и Източна Европа, Институт за регионални изследвания (странно наименование, защото в двете катедри към института се обучават студенти по международни културни отношения и културология на Близкия и Далечния изток). Както, може би стана ясно, институтите се делят на катедри и т.н. Различното от нашите катедри е, че няма органичение за минимален състав, за да се изгради катедра - повечето катедри са от 3-5 преподаватели.

Това сега!

2007-11-28 20:14:32 GMT

Агрономство в Технически университет - Варна

От настоящата академична година ТУ - Варна извърши прием на 30 редовни студенти по новоакредитираната специалност "Агрономство".

Приетите студенти са от почти цяла източна България - на изток от Русе и Сливен. Групата е в общи линии мотивирана, с някои изключения. За съжаление трима вече прекъснаха - явно или не са имали намерение да следват тази специалност, или е възникнала лична причина за това. Що се отнася до занятията по Агрометеорология (която дисциплина преподавам), нямам причини да съм недоволен от семестриалната работа студентите. Повечето се справиха много добре с курсовия проект. Дали, обаче, ще се справят така успешно и с изпита - тук имам голяма доза съмнения.

Условията за преподаване и обучение в първи семестър бяха добри (въобще условията в ТУ - Варна са такива) - аудитории с мултимедии, семинарни и лабораторни зали и пр. Много се надявам да успеем да осигурим такива условия и през следващия семестър, когато най-вероятно аз ще им преподавам "Общо земеделие".


Коледно парти, 21 декември 2007 г.

Около 15 души от секцията и още петима от други секции, в т.ч. нашата бивша колежка Славка, прекарахме една много приятна вечер в ресторант "Мечока Бен" в Добрич. Снимки могат да се видят на сайта на секцията: http://geocities.com/agronomy_dobroudja. С най-голямо удоволствие ще предоставя още много и забавни снимки на моите колеги (при поискване).