Не съм писал тук цяла вечност, не защото не съм искал или можел. Изчаквах може би някакси.
Времето си лети покрай нас, ние покрай него, или в него. А колко далече и същевременно колко <сякаш вчера> беше всичко това, което пеживяхме. Има няма, чисто математически са си цели 11 години. Та това си е цял един живот на един влизащ в пубертета младеж примерно.
Хората казват, че времето лекува. Може би не точно това е правилната формулировка на загубата на близък човек. Аз бих допълнил и казал "Времето лекува, ако му позволиш да те излекува". А и какво точно означава времето да те излекува, след като загубата на близък си остава като едно хронично заболяване, с което трябва да се научиш да живееш и да минимализираш тъгата и кошмарният спомен, да ги видоизмениш в твоя полза.
Да позволиш на времето да те излекува означава да позволиш на себе си да живееш все пак, след като този шанс го имаш. Още повече ако има и други хора, които вече зависят от теб, и твоето пълноценно битие за тях е твоята нова съдба.
Намирането на нов смисъл в живота и здравото стъпване на крака е най-вероятно оптимален начин да се справиш с живота. Нито е лесно, нито е с гарантиран успех. Но както казват други хора - животът просто продължава - или искаме да сме активни, и пълноценни участници в него или ще се задавим в болка и меланхолия. Вярвам, изцяло лично решение.
За тези няколко години Татко, се случиха много неща ... създадох семейство, намерих прекрасна жена до себе си и създадохме прекрасни деца. Преместихме се в Германия и се пренесохме с все багаж и куче. Дистанцираме се от България все повече мисловно и физически, за което ти се извинявам, но така решихме за добро на нашето семейство и бъдещето на децата ни. Вярвам, всеки родител и глава на семейство трябва да взима решения за доброто на семейството, някакси с визия и прагаматично обмислени.
Мисля за теб ежедневно и липсата ти не е по-малка отпреди 11 години. Но успях да променя мисълта ми за теб в спомен за хубавите неща, за това, което ти внесе в живота ни, за нещата, на които ме научи като ценности, които и сега аз изисквам от моите момчета. Успях да избягам някакси от лошите спомени от последната ни година заедно, просто зашото преди това прекарах с теб 27 други такива. Не би било честно спрямо теб да помня само тези коварни 12 месеца от болестта ти. За това те отбелязвам по-скоро на твоят рожден ден, отколкото в деня, когато ни напусна.
Смятам, че се справям добре, надявам се да справям добре и като баща и съпруг. Надявам се да съм филтрирал и разбрал много съвети и примери, които да използвам в семейството си. Разбира се всичко е динамично, и трябва ежедневна борба.
Вярвам, че добрите и специални хора като теб винаги остават в сърцата на много други и за тях се говори с поколения напред.
Обичам те ...
Винаги
